Проучване относно нагласите към развитието на онкологията в България
Между 19 февруари и 11 март 2014 г. бе проведено количествено проучване сред реализирана извадка от 73 онколози с цел изследване на нагласите им относно развитието на онкологията в България, тяхната удовлетвореност от работата, както и предизвикателствата и проблемите, пред които се изправят. Заедно с това са засегнати и теми като практики на обмяна на опит, нагласи към работата в доболничната помощ, въвеждане на електронни технологии и членство в професионални организации.
В проучването са взели участие специалисти на средна възраст 45 години и средно 14 години практика по специалността. В основната си част те са избрали онкологията, тъй като това е модерна и бързо развиваща се специалност (81%), която предлага възможност за удовлетворителна професионална реализация (57%). Що се отнася до конкретните области на работа, таргетната терапия се ползва с предпочитанията на 96% от анкетираните, а класическата химиотерапия е на второ място със 73%. Трите най-интересни локализации, както и трите области, в които онколозите, независимо от възрастта си, се чувстват най-компетентни, са ракът на гърдата, на белия дроб и на дебелото черво. Саркомите, ГИСТ, невроендокринните тумори и отново ракът на гърдата са локализациите, за които малко под половината участници съобщават, че имат най-голяма нужда от допълнително обучение.
В по-голямата си част анкетираните не планират в близко бъдеще да практикуват професията си извън България (70%), въпреки че едва 23% от тях се определят като „изцяло удовлетворени“ от работата си, в сравнение със 71% от участниците, които са само „донякъде удовлетворени“. Факторите, които допринасят най-много за удовлетворението им, са възможността за работа с пациенти със сложни заболявания (82%), участието в образователни и научни събития (56%), и в клинични проучвания (30%).
От условията на труд изцяло удовлетворени са едва 23% от участниците, а 81% съобщават за общ дял на удовлетвореност. Най-високо са оценени контактите с колегите на работното място, като почти две трети са напълно доволни от тях. Конкретните аспекти, които анкетираните са посочили като нуждаещи се от промяна на работните им места, са заплащането (69%), организацията на работата (48%) и битовите условия (40%).
Като основен проблем в работата си, онколозите са посочили слабата колаборация между медицинските дисциплини (50%), последвана от недостатъчното заплащане и липсата на обществен престиж (40%), както и ограничения достъп до лекарства (38%). А по отношение на проблемите в българското здравеопазване анкетираните подчертават недостатъчните клинични пътеки и затруднения достъп на пациентите с онкологични заболявания до качествена медицинска помощ; недостига на специалисти-онколози; слабото участие на информационните технологии в онкологията, малкия брой здравни каси и частни здравно-осигурителни фондове, както и тромавите процедури по отпускане на скъпоструващи медикаменти. Предложенията на участниците включват създаването на по-стройна система за доставка и отчитане на медикаменти, осигуряване на достъп на пациентите до новите лекарства и до-финансиране от здравната каса. По отношение на специализираната доболнична помощ, над 50% от специалистите не желаят да работят само по каса поради тежката бюрокрация в България.
Според изведените данни, сътрудничеството с колеги в областта на онкологията се съсредоточава предимно в рамките на съответното лечебно заведение (80%), като консултации с колеги в други лечебни заведения или в чужбина се правят значително по-рядко. По-голямата част от анкетираните (43%) не си партнират с онколози от други европейски държави.
Преобладаващата част от изследваната съвкупност (88%) е на мнение, че медицинската онкология трябва да се изучава самостоятелно в общия курс на обучение по медицина, а едва 10% са на противоположното мнение. Мнозинството от участниците биха подкрепили и въвеждането на общоевропейска програма за обучение по медицинска онкология като официална в България.
Анкетираните са почти единодушни относно ползата от въвеждането на нови електронни технологии (таблети, телеконферентни връзки, телемедицински консултации, вкл. образни изследвания) в областта на онкологията (96%).
Повечето от участниците в проучването членуват в професионални онкологични организации, като най-голям е броят на членовете на Европейския Съюз по Медицинска Онкология (64%), Българското Онкологично Дружество (63%) и Клуб Млад Онколог – България (41%).
Повече информация относно проучването можете да получите от следната презентация.